Напоследък в Брюксел все повече се използват ключови думи като „сближаване”, „координация”, „консолидация”, без значение от контекста. В България пък се наложи практиката да се придава „европейско” измерение на националното политиканстване. Говори се за сближаване на пенсионната възраст, координация на данъчната политика, консолидация на продължителността на работното време и прочее фрази без съдържание.

Но нека започнем с това какво например означава сближаване на регионите. Означава България да получава повече ресурси от европейския бюджет отколкото други по-богати региони, благодарение на което да постига по-бърз растеж. Именно това е европейска солидарност. Само че тя не е едностранна. Носи ползи на всички региони и страни в общността, както по директен, така и по косвен начин - когато, например, софийското метро поръчва немски машини, или когато българите забогатяват и пътуват из Европа. Нека не забравяме и че докато Гърция, Португалия, Ирландия, пък дори Италия и Испания задлъжняваха, Германия се радваше на увеличен интерес към своите продукти именно от тези държави. Европейската солидарност не означава само, че богатите помагат на бедните, а че европейската идея създава позитиви, до чието икономическо измерение имат достъп всички европейски граждани, макар и от различни стартови позиции.

От друга страна какво значи сближаване или координация на данъчната политика? Настръхнахме, щом чухме за консолидация на корпоративната данъчна основа - и то с право. Но нека прегледаме аргументите. От една страна тази консолидация се явява една от мерките за завършване на единния европейски пазар. Премахва пречките и пропуснатите ползи за международните компании при плащането на данъците им в различни държави. Сближаването на данъчното законодателство и въвеждането на различни технически концепции за произхода на капитала със сигурност подобрява бизнес средата за европейските предприятия, но крие неприятни изненади за националните бюджети на повечето източноевропейски държави. От друга страна, именно в това отношение „сближаването” за България означава да редуцира широката си данъчна основа, в резултат на което да й се наложи да вдигне поне двойно корпоративната данъчна ставка. При липсата на добра институционална среда и при малък национален пазар, както и поради техническите особености на една такава евентуална промяна, конкурентните предимства на България изведнъж ще се изпарят. Според няколко изследвания, България неминуемо губи, като при различни сценарии тази загуба достига до 3% от БВП. Това няма да стане веднага, но ще предпостави промени в поведението на чуждестранните компании, били те средни предприятия или големи - точно онези, които вливат чуждестранен капитал в икономиката ни.

Реалностите на световната икономика отдавна се промениха с настъпването на глобализацията в абсолютно всички аспекти. Пречките пред свободното движение в световен мащаб постепенно ще отпадат, защото психологически и физически за идеите и за хората вече почти няма непреодолими граници. Държавата, като пазител на важни лостове за управление на икономически процеси, каквито са нормативната уредба и административните порядки, трябва да прекрои философията си за изпълнение на обществено значимите си задължения. Трябва да премине от формалното упражнение при събирането и раздаването на пари към наистина създаването на среда за икономическа активност при равни и конкурентни условия. Тоест, ако до преди няколко години консенсусът беше, че държавата привлича капитал чрез ниски данъци, вече трябва да е ясно, че инвеститорският ентусиазъм при сегашната институционална среда по-скоро се пресуши. А и бъдещето на Общия пазар, дори и то да не минава през консолидация на данъчната основа, ще ни сблъска със суровата реалност на конкуренция по параграфите на именно тези условия.

Казват, че средносрочното планиране е малко по-невъзможно от дългосрочното. Знаем какво би трябвало да се случи след 50 години, но не знаем какъв ще е точният път до там. И ние знаехме, че ще бъдем приети в ЕС след като започнахме реформите, но не знаехме през какво ще преминем до там. И сега сме изправени пред съдбоносния избор за бъдещето на ЕС. Не сме сигурни за средносрочните решения, но трябва да сме сигурни за дългосрочната перспектива. Тя трябва да ни тласка да не оставаме в периферията на европейската политика, а да отстояваме градивни решения заедно с другите малки страни с подобна на нашата структури. Но трябва и да сме наясно, че ще има нужда от отстъпки за постигането на консенсус в голямото европейско семейство. От ключово значение е да се разберем веднъж завинаги за това кои национални компетенции да останат национални и регионални и кои централизирани в обединена Европа. От друга страна, да имаме едно на ум колко неумолими са световните процеси и да подобряваме условията на бизнес средата си.

---